Покер турнирът е състезание между определен брой участници за различни награди. В него могат да участват и само двама играчи на една маса (хедс-ъп турнир), а в най- големите състезания броя на участниците достига до няколко десетки хиляди, играещи на хиляди маси. Победител обикновено е човекът, в който накрая останат всички чипове, а и част от подгласниците му взимат пари от наградния фонд. За разлика от кеш игрите, в покер състезанията чиповете не могат да се осребряват за пари и служат само за определяне на крайното класиране на играча.
Входни такси и награди
За да се присъедини към един нормален покер турнир, човек трябва да плати фиксирана входна такса (бай-ин) и в началото на играта се дават определено количество турнирни чипове, равно за всеки един от състезателите. Много организатори добавят допълнителна такса или задържат част от бай-ина за себе си, за да покрият разходите по организацията. Най- често общия размер на раздадените чипове е цяло число, кратно на входната такса. Някои турнири предлагат възможността за ри-бай (закупуването на още чипове) и бай-бек (закупуване на чипове след като са изгубили всичките си). Бай-бека е рядко срещана опция в днешно време, но много голяма част от залите и сайтовете предлагат ри-бай. В някои случай има определени условия за ри-бай (например, предлага се само за играчи със малък брой чипове), а в други е достъпен за всички (тогава се нарича ад-он). Когато участник загуби целия си стак и е отхвърлил ри-бай опциите, ако има такива, той е елиминиран от състезанието.
Обща практика е броя на играчите на всяка маса да се запазва като се прехвърлят други от по- малобройни маси. В един от видовете турнири, наречен шуут-аут, това не се прави. В тях последния останал играч на масата (понякога последните двама или трима), се класират за следващия кръг.
Наградния фонд обикновено се формира от събраните входни такси, макар че могат да се използват и външни източници на финансови средства. Например, някои специални състезания с покани не събират входни такси, а наградния фонд и средствата за организацията се събират от спонсори и/или от продадените зрителски билети. На практика тези турнири са фрийроли. Участниците се подреждат в класирането в обратен хронологичен ред – последния човек в играта заема първата позиция, предпоследния втората и така нататък. Тази ранкинг система е обратна на традиционната и изключва вероятността за равенство за първото място, тъй като накрая трябва да остане само един човек със чипове и се играе докато това не се случи. Равенствата са възможни за всички останали места, но се случват рядко и най- често в началото на играта, понеже за да има равенство трябва двама играчи да отпаднат в една ръка и да са имали абсолютно еднакъв брой чипове преди нея. Ако двама играчи бъдат елиминирани в една игра, по- напред се класира участникът с по- голям стак преди самата ръка.
Някои състезания могат да завършват и с повече от един играчи. Това става със взаимен консенсус между всички тях. Взимаме за пример игра с останали само двама играчи, които имат съответно 29 лв. и 21 лв. турнирни пари. Вместо да рискуват да загубят спечеленото досега, каквато загуба единия от тях ще претърпи, тези двама играчи могат да се договорят да разделят наградата пропорционално на техните чипове към този момент.
Някои турнири, известни като баунти турнири, предлагат специални награди за някои от участниците. Ако един играч отстрани противник, той получава неговото „баунти“. Баунтита работят в комбинация с редовния награден фонд, като малка част от бай-ина на всеки играч отива към неговия или неговата баунти. Понякога има и определена баунти награда, която се получава за отстраняването на само един играч, обикновено професионалист, а не за всички.
Други турнири позволяват на играчите да обменят част или всичките си чипове по средата на турнира за паричната им стойност. Отделни части от бай-ина на всеки отиват към нормалния наградния фонд и към фонда за изтегляне. Процента на изтегляемите чипове обикновено е фиксиран, а времето, в което това може да стане, е ясно регламентирано. Неизтеглените пари от фонда за изтегляне се прехвърлят към наградния фонд.
Наградите се разпределят между спечелилите по два начина:
– Фиксирано разпределяне: За всяко от местата има точно определена парична награда и тя не зависи от нищо. Този метод се използва при турнирите със фиксиран брой на участници. Например, турнир със 20 лв бай-ин и 10 участника най- вероятно би дал 100 лв. за победителя, 60 лв. за втория, 40 лв. за третия и нищо за останалите.
– Пропорционално разпределяне: Разпределянето става на процентна основа, като първия взима определен процент от наградния фонд и т.н. Броя на печелившите места и процентите се определят въз основа на броя на участниците. Прието е един от десет играча да е в парите. Пропорционалния метод разпределя по- неравномерно, като призовата тройка обикновено печели повече от всички други участници взети заедно.
Покер турнирите могат да бъдат отворени или с покани. Световните покер серии, най- престижното състезание в света, е отворено за всички желаещи, които биха платили 10 000 долара бай-ин.
Има много състезания, които се провеждат на стотици, дори хиляди маси и включват десетки хиляди участници.
Сателитните турнири към елитни и скъпи покер събития са единствения начин за обикновените хора, които не искат да хвърлят значителна сума за входна такса, да участват в тях. Тези сателитни турнири имат значително по- малък бай-ин, най- често между 1/10 и 1/50 от бай-ина за основното събитие и могат да се провеждат на различни места и най- вече в интернет. Победителите от сателитите получават вместо парична награда, билет за голямото събитие. Крис Мънимейкър, който спечели Световните покер серии през 2003 г., спечели мястото си там чрез интернет сателит с бай-ин 39 долара. Победителят от следващата година, Грег Реймър, придоби мястото си чрез онлайн сателитен турнир с входна такса 165 долара.